Сватба

Тя е толкова красива с бялата си рокля,а те гледа през небе от болка и тъга.Мен ме няма. Няма ме, за Бога!Всъщност права е... аз пак съм там.Искам да запомня прелестта й!Този ден... косите й, ангелско руси и нежни,букетът й - за следващата булка натъкмен,усмивката й... щастие небрежно!На първия ви танц... Не трепери.Вълнението в мен със жажда нова спира.Танцувай с нея! Този миг запомни!Защото с него по-малко умирам.Целуни я сега, когато е твоя пред мен и пред Бога,ще се сбогувам. Затварям очи.Всичко е свършено, празната обич в мен ще изтлее...Няма сълзи!!! Църквата рухва.Обетът ти пада отронен от моята скръб...Излишно се страхуваме, нали?И мисълта... че с теб ще бъдем само спомен...днес е истина, не ме плаши.Вземи си залеза. Отнеси го при нея.Тя е щастливка, Бог така е пожелал.Всяка болка... има дълбока висша идея.Аз те изгубих, дано си разбрал!