22 янв. 2008 г., 22:23
Тя е толкова красива с бялата си рокля,
а те гледа през небе от болка и тъга.
Мен ме няма. Няма ме, за Бога!
Всъщност права е... аз пак съм там.
Искам да запомня прелестта й!
Този ден... косите й, ангелско руси и нежни,
букетът й - за следващата булка натъкмен,
усмивката й... щастие небрежно!
На първия ви танц... Не трепери.
Вълнението в мен със жажда нова спира.
Танцувай с нея! Този миг запомни!
Защото с него по-малко умирам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация