10 may 2020, 10:01

Сватба

  Poesía » Civil
801 1 0



На сватбата на жената, в която си влюбен,
букетът е хвърлен и паднал в нищото.
Излитат три гълъба бели, а ти си учуден,
че вятърът от крилата им разпалва огнището.

С първият гълъб отлита надеждата,
че може да бъдете заедно пак.
И сънена, сутрин да те целува по веждата,
да я гледаш с очите на влюбен хлапак.

С вторият гълъб тъгата отлита,
незнайно къде в големия свят.
Но нали е любов, остава, не пита,
обич рисува, избира си цвят.

С третият гълъб отлита и чувството,
че ще забравиш жената любима.
Казват, че такава любов е от празното в пустото,
а ти си щастлив, защото я има.

Явор Перфанов
09.05.2020 г.
Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...