Ще влезем двама с тебе в селска черква
в неделя сутрин дякон Бачо да ни кръсти.
От хляба - тази плащеница жертвена
ще чупим по закон с петте си пръста.
А виното прелива, мила, в нашите уста,
и ти усмихваш ми се - малка боровинка.
Ще се помолим с теб да няма нищета,
да има повече от някоя стотинка.
Свещичка свети, виждам любовта пред нас
изряла е в зората сладка от шербет.
О, миг на святост, със тебе светъл час.
Ще бъдеш моя цял живот след пет.
Гугутки гукат песни за любов край мен
и нито нивата я мисля, ни имота.
С десница ярка освещаващ моя ден
и вече вярвам в любовта и на живота.
© Йотор Амер Todos los derechos reservados