11 jul 2006, 10:50

Свечеряване 

  Poesía
564 0 1


Тихо пристъпи нощта,
погали клепачите леки
и остави ги във самота
да бродят по тъмни пътеки.

Тихо луната изгря,
погледна в уморените очи,
в душата ми се взря,
но остави болката да си горчи.

Безучасно гледаха ме те,
как дишам без да го желая
и как превръщам се в дете,
умиращо във пуста стая...

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нещо толкова тъжно не отива на лъчезарен човек като теб...но все пак е красиво написано...продължавай все по този път и ако един ден имам тази възможност ще спонсорирам издаването на стиховете ти
Propuestas
: ??:??