11 jul 2006, 10:50

Свечеряване

Poesía

729 0 1

Тихо пристъпи нощта,
погали клепачите леки
и остави ги във самота
да бродят по тъмни пътеки.

Тихо луната изгря,
погледна в уморените очи,
в душата ми се взря,
но остави болката да си горчи.

Безучасно гледаха ме те,
как дишам без да го желая
и как превръщам се в дете,
умиращо във пуста стая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Cveteto (Цвети Миланова)

Нещо толкова тъжно не отива на лъчезарен човек като теб...но все пак е красиво написано...продължавай все по този път и ако един ден имам тази възможност ще спонсорирам издаването на стиховете ти

2006-07-19T23:50:27+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0