Пламъкът догаря и трепти,

свещта стопява се полека.

Навън е тъмно, нека помълчим

и да минем по лунната пътека,

звездите да докоснем после пак,

земята да да прегърнем и да се целуваме.

Светът е бряг в безкрая син.

Накарай ме да те обичам лудо!

Въртим се във вихрен танц

като кръговрата на живота

и нека щастието ни да има шанс,

да бъде нашата посока.

А сега да се погледнем, дъх да затаим,

че мигът специален е, или съдбата ни намигва

и после кротко да заспим,

прегърнати от днес завинаги!