Свещ
752
0
0
Пламъкът догаря и трепти,
свещта стопява се полека.
Навън е тъмно, нека помълчим
и да минем по лунната пътека,
звездите да докоснем после пак,
земята да да прегърнем и да се целуваме.
Светът е бряг в безкрая син.
Накарай ме да те обичам лудо!
Въртим се във вихрен танц
като кръговрата на живота
и нека щастието ни да има шанс,
да бъде нашата посока.
А сега да се погледнем, дъх да затаим,
че мигът специален е, или съдбата ни намигва
и после кротко да заспим,
прегърнати от днес завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Пенчев Всички права запазени
