Днес вече не търся аз вечния Смисъл...
Бих поблудствал днес с всяка една мисъл.
Сякаш откъсвам парченцето сетно от края,
в този угасващ път и го запращам в безкрая.
Днес дочувам само последните шепнещи ноти.
Тези - в душата нахлули, когато остане без покрив.
Виждам акордите тихи на шепа невзрачни картини,
след като този живот през галерия пищна премина.
Днес най-сития поглед, преял от мечти, аз повръщам.
Нищо предишно не искам, от бъдеще сам се отвръщам.
Покрай телата на толкова мъртви и свети икони,
най-постоянното в мен свръхстремглаво се рони. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse