20 feb 2007, 19:36

СВЕЩИТЕ НЕЖНО ЗАВИВАТ...

  Poesía
784 0 10

 

 

На...

 

(рубая)

 

Свещите нежно завиват твоето тяло с лъчи.

Притихнала изморено от обич, притваряш очи.

Две светулки плетат венец в косите ти,

а светът, узнал за тази мечта, просто мълчи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Светлана! Защото за мен истинското признание не са цифричките, а че някой е отделил време да прочете тези думи!
  • Представих си тази красота!
  • Благодаря на всички, които сте прочели тези редове! Не зная какво да кажа, Тоскана! Аз мисля, че заслужава! А превръщането на мечтите в реалност ... това никога не зависи от мъжа, а винаги и само от неговата Любима! Защото само тя може да прецени дали той заслужава или не!
    Приятен ден на всички и дано всички Ваши мечти винаги се сбъдват!
  • много нежен стих, Вили!
  • Нежен стих изпълнен с обич!
    Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...