20 февр. 2007 г., 19:36

СВЕЩИТЕ НЕЖНО ЗАВИВАТ...

783 0 10

 

 

На...

 

(рубая)

 

Свещите нежно завиват твоето тяло с лъчи.

Притихнала изморено от обич, притваряш очи.

Две светулки плетат венец в косите ти,

а светът, узнал за тази мечта, просто мълчи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Светлана! Защото за мен истинското признание не са цифричките, а че някой е отделил време да прочете тези думи!
  • Представих си тази красота!
  • Благодаря на всички, които сте прочели тези редове! Не зная какво да кажа, Тоскана! Аз мисля, че заслужава! А превръщането на мечтите в реалност ... това никога не зависи от мъжа, а винаги и само от неговата Любима! Защото само тя може да прецени дали той заслужава или не!
    Приятен ден на всички и дано всички Ваши мечти винаги се сбъдват!
  • много нежен стих, Вили!
  • Нежен стих изпълнен с обич!
    Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...