11 jul 2009, 14:45

Свещник

  Poesía
548 0 2

          СВЕЩНИК

 

От бялозърнест мрамор –

греят хиляди кристали.

Изваях свещник в храма,

някой свещи да запали.

 

 

Пътища разделят се на прага –

после събират се на кръст.

В храма днес цветя полагам,

стиснал шепа родна пръст...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Запали ти свещ... за моята душа,
    да ми се прости това, което ще направя,
    избрал съм, което трябваше да избера
    не ще отнема, но и няма да добавя.

    Поздрав!
  • Готино

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...