26 oct 2016, 22:55

Свети Димитре, много е студено

  Poesía
519 0 1

На този ден аз платата си искам
от всички наши новочорбаджии.
Езика си зад зъбите ще стискам,
защото мога просто да убия.

 

Те пак навярно нещо ще прикрият
и пак ще ме преметнат със парите.
Със съвест как се става чорбаджия? -
На този ден аз винаги се питам.

 

Свети Димитър нека бди отгоре.
От време е такава орисия.
Днес, новите са просто като болест.
Ненависта си, няма как да скрия.

 

Година – мъка. Ден е за разплата.
Свети Димитре, хайде помогни ни.
Ти ще си святост винаги в сърцата,
да се свети свещеното ти име.

 

Зима иде. Ветрове ще брулят.
Нека оцелеем до зелено.
Молитвите едва ли ще се чуят,
когато и душите са студени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...