26 oct 2016, 22:55

Свети Димитре, много е студено

  Poesía
517 0 1

На този ден аз платата си искам
от всички наши новочорбаджии.
Езика си зад зъбите ще стискам,
защото мога просто да убия.

 

Те пак навярно нещо ще прикрият
и пак ще ме преметнат със парите.
Със съвест как се става чорбаджия? -
На този ден аз винаги се питам.

 

Свети Димитър нека бди отгоре.
От време е такава орисия.
Днес, новите са просто като болест.
Ненависта си, няма как да скрия.

 

Година – мъка. Ден е за разплата.
Свети Димитре, хайде помогни ни.
Ти ще си святост винаги в сърцата,
да се свети свещеното ти име.

 

Зима иде. Ветрове ще брулят.
Нека оцелеем до зелено.
Молитвите едва ли ще се чуят,
когато и душите са студени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...