СВЕТИ ГЕОРГИ И ЛАМЯТА
Хайде, убий я най-после тая пуста Ламя, Свети Георги,
че още е жива и още живота ни смуче,
народът ни сякаш е пратен в жестока и дива каторга,
където дели участта си с тази на бесните кучета!
Най-личните деви ù дадохме, Георги, водата не пусна,
най-силните, най-мъдрите люде – жега ни прати.
Хайде, Светийо, най-после намушкай я пустата,
с дългото копие, че отново да тръгне реката,
слънце да пекне, облак да грабне, да росне робинята,
стадо да блейне, агънца танц да завият,
птици и ангели с песни да ти благославят името! ...