СВЕТИЦА

Непроменена остава ти съдбата –
кастрирала утробата на дните.
Важни са егото и твоята свобода.
От тебе бягат по чудо и вините.

Безгрешна си на този свят. Светица...
Избираш по усет праведния път.
За труда животът ти писа шестица.
Безгнездна търсиш домашния кът.

Години на две пречупиха крилата.
Сега не литваш след всяко стъкълце.
Като пингвин пристъпяш по земята.
За гълъбица си родена. Ала без сърце.

Когато вечер в своя свят се върнеш.
Играеш с куклите и плюшено мече.
За рожба към иконата ще се обърнеш.
Светица, а все миражите тъчеш.