Jan 7, 2015, 12:31 AM

Светица

  Poetry » Love
893 0 0

СВЕТИЦА

Непроменена остава ти съдбата –
кастрирала утробата на дните.
Важни са егото и твоята свобода.
От тебе бягат по чудо и вините.

Безгрешна си на този свят. Светица...
Избираш по усет праведния път.
За труда животът ти писа шестица.
Безгнездна търсиш домашния кът.

Години на две пречупиха крилата.
Сега не литваш след всяко стъкълце.
Като пингвин пристъпяш по земята.
За гълъбица си родена. Ала без сърце.

Когато вечер в своя свят се върнеш.
Играеш с куклите и плюшено мече.
За рожба към иконата ще се обърнеш.
Светица, а все миражите тъчеш. 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...