22 mar 2012, 12:41

Светла пролет

929 0 0

Светла пролет




Люта, страшна зима бе навън,

де да беше това просто един лош сън.

Останах аз без вяра, без надежда,

в таз картина мразовита, зловеща.

 

Беше тъй мрачно и студено,

без сила - не можех да се боря.

Ще бъде ли сърцето озарено,

или от надежда ще бъде завинаги  лишено.

 

Щеше ли да дойде светъл ден,

такъв не е имал скоро за мен.

Или щях да продължа в таз тъмнина,

тъмнина, водеща до пълна слепота.

 

Но ето, за моя изненада, се появи надежда една,

с надеждата се появи в мен и любов, но каква?

На зимата най-после ù се подава края

и щях да спра тъй тежко да ридая.

 

Появи се бледа светлинка в живота мой,

появи се без да знам и без да пита кой.

Светлина, която озари цялата земя,

светлина, която ме избави от смъртта.

 

Зимата завинаги се махна - бе решила,

зимата, която от любов ме бе тъй лишила.

Бе настанал навън - какво ли? - звезден полет,

не, това беше просто светла пролет. 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...