Mar 22, 2012, 12:41 PM

Светла пролет

  Poetry » Love
934 0 0

Светла пролет




Люта, страшна зима бе навън,

де да беше това просто един лош сън.

Останах аз без вяра, без надежда,

в таз картина мразовита, зловеща.

 

Беше тъй мрачно и студено,

без сила - не можех да се боря.

Ще бъде ли сърцето озарено,

или от надежда ще бъде завинаги  лишено.

 

Щеше ли да дойде светъл ден,

такъв не е имал скоро за мен.

Или щях да продължа в таз тъмнина,

тъмнина, водеща до пълна слепота.

 

Но ето, за моя изненада, се появи надежда една,

с надеждата се появи в мен и любов, но каква?

На зимата най-после ù се подава края

и щях да спра тъй тежко да ридая.

 

Появи се бледа светлинка в живота мой,

появи се без да знам и без да пита кой.

Светлина, която озари цялата земя,

светлина, която ме избави от смъртта.

 

Зимата завинаги се махна - бе решила,

зимата, която от любов ме бе тъй лишила.

Бе настанал навън - какво ли? - звезден полет,

не, това беше просто светла пролет. 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...