Светла пролет

Люта, страшна зима бе навън,

де да беше това просто един лош сън.

Останах аз без вяра, без надежда,

в таз картина мразовита, зловеща.

Беше тъй мрачно и студено,

без сила - не можех да се боря.

Ще бъде ли сърцето озарено,

или от надежда ще бъде завинаги  лишено.

Щеше ли да дойде светъл ден,

такъв не е имал скоро за мен.

Или щях да продължа в таз тъмнина,

тъмнина, водеща до пълна слепота.

Но ето, за моя изненада, се появи надежда една,

с надеждата се появи в мен и любов, но каква?

На зимата най-после ù се подава края

и щях да спра тъй тежко да ридая.

Появи се бледа светлинка в живота мой,

появи се без да знам и без да пита кой.

Светлина, която озари цялата земя,

светлина, която ме избави от смъртта.

Зимата завинаги се махна - бе решила,

зимата, която от любов ме бе тъй лишила.

Бе настанал навън - какво ли? - звезден полет,

не, това беше просто светла пролет.