18 mar 2007, 12:46

СВЕТЛА ВЯРА

  Poesía
1.1K 0 6

СВЕТЛА ВЯРА

 

Без време аз ще си отида

от този свят добър, жесток,

понесъл не една обида,

получил не един урок.

 

Навярно от тъга и болка

душата ми ще изгори,

но аз се питам: още колко

ни трябва, за да сме добри?

 

В живота имах много драми,

от хората се огорчих,

затуй е тъжна песента ми,

затуй е скръбен моя стих.

 

Но в мен живее светла вяра,

за нов живот съм възроден

и щастието щом открия

ще бъде слънчев моят ден.

 

Аз искам да ви вярвам, хора,

огрян от топлите лъчи,

да търся силната опора

във вас, във вашите очи.

 

Аз искам да оставя спомен

във вас, във вашите сърца,

да литва над света огромен,

да пръсна хиляди слънца.

 

И те да грейнат във простора,

да цъфне всеки земен цвят,

трудът ви да е лек и спорен,

животът ви да е богат.

 

Човекът трябва да създава

благата с ум, сърце, талант!

А диря който не остави,

защо живял е в този свят?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...