Mar 18, 2007, 12:46 PM

СВЕТЛА ВЯРА

  Poetry
1.1K 0 6

СВЕТЛА ВЯРА

 

Без време аз ще си отида

от този свят добър, жесток,

понесъл не една обида,

получил не един урок.

 

Навярно от тъга и болка

душата ми ще изгори,

но аз се питам: още колко

ни трябва, за да сме добри?

 

В живота имах много драми,

от хората се огорчих,

затуй е тъжна песента ми,

затуй е скръбен моя стих.

 

Но в мен живее светла вяра,

за нов живот съм възроден

и щастието щом открия

ще бъде слънчев моят ден.

 

Аз искам да ви вярвам, хора,

огрян от топлите лъчи,

да търся силната опора

във вас, във вашите очи.

 

Аз искам да оставя спомен

във вас, във вашите сърца,

да литва над света огромен,

да пръсна хиляди слънца.

 

И те да грейнат във простора,

да цъфне всеки земен цвят,

трудът ви да е лек и спорен,

животът ви да е богат.

 

Човекът трябва да създава

благата с ум, сърце, талант!

А диря който не остави,

защо живял е в този свят?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...