12 mar 2014, 22:22

Светлана

698 0 0

Лъкът опънат е почти докрай,
издаващ трепети във тишината
обичаш ли ме ти, признай...
или ме мамиш в опит за разплата

Косите ти пропукват тротоара,
картината е в драма украсена,
сърцето ти и трепет не издава,
ту тъжна си, ту весела... засмена.

Ту горда си, ту тиха и свенлива,
понякога крещиш като хазяйка...
ах, колко неприлично си красива
и как след всичко слагаш запетайка.

... а погледът ти... той е сянка,
закриляща ме в жарко време,
пред тебе сякаш съм като читанка,
която аз и ти единствено четеме.

Там... преди всички религии,
като жълта пчела в небеса
бих летял даже с тежки вериги,
за да кацна на две рамена.

Сякаш зрънце от слънцето идва
и погалва челото ми нежно...
а понякога толкоз ми стига
да се сгуша при тебе небрежно.

Да се стопля от твоята сянка,
да почувствам ръката ти кротка,
да целуна клепачите бавно
сякаш возим се в мъничка лодка.

И така да отплаваме тихо
без посока, течение... време,
а сърцето ти, питам се тайно,
толко обич дали ще поеме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослав Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...