12.03.2014 г., 22:22 ч.

Светлана 

  Поезия » Любовна
525 0 0
Лъкът опънат е почти докрай,
издаващ трепети във тишината
обичаш ли ме ти, признай...
или ме мамиш в опит за разплата
Косите ти пропукват тротоара,
картината е в драма украсена,
сърцето ти и трепет не издава,
ту тъжна си, ту весела... засмена.
Ту горда си, ту тиха и свенлива,
понякога крещиш като хазяйка...
ах, колко неприлично си красива
и как след всичко слагаш запетайка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??