Светли думи
Тогава, като тебе, можех да мечтая-
за някого и всичко помежду ни…
В уюта на моминската си стая,
завивах сънищата си, със светли думи.
Празнувах вярата си в любовта
в прегръдките на своето пространство
и вярвах – има време мисълта
да среща будни в дългото си странство.
Живея щастието ден за ден, като дете,
и свети в кръговрата моята усмивка.
Разсъмва се животът в нашето небе.
С целувка, всеки път, с една целувка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
