Времето е мрачно, не душата,
светла ми е, даже да вали,
издръжлива е като тревата
и на облаци, и на лъчи.
Настроението е на осем -
държи го някъде в безкрайността
Светлина от Бога, затова съм
най-оптимистичната жена.
Със молитва всичко се оправя,
стига да сме чисти по сърце.
Толкова е просто - като пазва,
скътала ни под синьото небе.
И ако добро не ни се случва,
има си причини за това,
не можем с нищо ние да поучим
Вселената с окаяни слова.
Затова опитвам да живея,
че да не трупам карма занапред.
И душата ми пак да светлее
в следващото битие поред.
Аделина Колева
© Аделина Колева Todos los derechos reservados