20.11.2022 г., 12:26

Светлина

1.2K 4 4

Времето е мрачно, не душата,

светла ми е, даже да вали,

издръжлива е като тревата

и на облаци, и на лъчи.

 

Настроението е на осем -

държи го някъде в безкрайността

Светлина от Бога, затова съм

най-оптимистичната жена.

 

Със молитва всичко се оправя,

стига да сме чисти по сърце.

Толкова е просто - като пазва,

скътала ни под синьото небе.

 

И ако добро не ни се случва,

има си причини за това,

не можем с нищо ние да поучим

Вселената с окаяни слова.

 

Затова опитвам да живея,

че да не трупам карма занапред.

И душата ми пак да светлее

в следващото битие поред.

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...