20.11.2022 г., 12:26

Светлина

1.2K 4 4

Времето е мрачно, не душата,

светла ми е, даже да вали,

издръжлива е като тревата

и на облаци, и на лъчи.

 

Настроението е на осем -

държи го някъде в безкрайността

Светлина от Бога, затова съм

най-оптимистичната жена.

 

Със молитва всичко се оправя,

стига да сме чисти по сърце.

Толкова е просто - като пазва,

скътала ни под синьото небе.

 

И ако добро не ни се случва,

има си причини за това,

не можем с нищо ние да поучим

Вселената с окаяни слова.

 

Затова опитвам да живея,

че да не трупам карма занапред.

И душата ми пак да светлее

в следващото битие поред.

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...