4 mar 2009, 22:38

Светлина...

Poesía » Otra

1.2K 0 1

Тишина...
Безмълвно взирам се във тъмнината...
Душата стене, сълзи текат,
а устните не могат дори да прошептят.

И така притихнала,
усещам само болката,
и стоя във мрака,
търся светлината...

Виждам „онази с косата”,
затичвам се към нея с разтворени ръце...
О, колко студено, спокойно е нейното лице...
Прегръщам я с усмивка и благодаря й,
че избавя ме от всичките кошмари.

И тя ме поглежда, със своите сиви очи,
пронизва ме с поглед... замахва...
освобождава душата.
И ето, виждам светлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

LONTANA (Даша)

Значи "онази с косата" е със сиви очи? Колко жалко, че не съм я срещала още, че да видя и аз най-после светлината...

2009-03-05T10:46:31+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0