4.03.2009 г., 22:38

Светлина...

Поезия » Друга

1.2K 0 1

Тишина...
Безмълвно взирам се във тъмнината...
Душата стене, сълзи текат,
а устните не могат дори да прошептят.

И така притихнала,
усещам само болката,
и стоя във мрака,
търся светлината...

Виждам „онази с косата”,
затичвам се към нея с разтворени ръце...
О, колко студено, спокойно е нейното лице...
Прегръщам я с усмивка и благодаря й,
че избавя ме от всичките кошмари.

И тя ме поглежда, със своите сиви очи,
пронизва ме с поглед... замахва...
освобождава душата.
И ето, виждам светлината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

LONTANA (Даша)

Значи "онази с косата" е със сиви очи? Колко жалко, че не съм я срещала още, че да видя и аз най-после светлината...

2009-03-05T10:46:31+02:00

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0