На светлината краката са къси,
слънцето всеки ден ми се въси.
Мразя на мрака пропастта,
най-обичам на свинята маста.
Читателю драг,

приятел ли съм ти, или по-скоро враг?
Дорде туй ще ти хареса,
зависи мислите ти какви са и къде са.
В студената вода съм бил,
бил съм още в гьола,
настинах, не съм много мил,
тече ми и сопола.
Молекулата на атоми бързо се разпада,
скоростта на светлината яви ли се преграда.
Тъй и тялото ми тая скорост я усеща,
щом светлината вече е зловеща.
Ще ми се да избягам от тия прости рими,
да избягам от тях или от теб, кажи ми?
Навън е светъл ден.
Светъл? Не и за мен.
Движа ли се със скоростта на светлината,
та виждам само на мрака тъмнината?
Движа се явно, щом свидетел съм на своя разпад.
Сълзите ли?
Цял водопад.
Моите ли?
Не, светлината без мене е мрак
и ако това е, що усещам, едно цяло ли сме пак?

Не, естествено, наивен глупак.
Глупост? Лудост? Що е туй?
Туй ли? Туй е онуй.
Затвори очи и просто го чуй!