Apr 20, 2011, 11:03 PM

Светлина

  Poetry » Other
433 0 0

На светлината краката са къси,
слънцето всеки ден ми се въси.
Мразя на мрака пропастта,
най-обичам на свинята маста.
Читателю драг,

приятел ли съм ти, или по-скоро враг?
Дорде туй ще ти хареса,
зависи мислите ти какви са и къде са.
В студената вода съм бил,
бил съм още в гьола,
настинах, не съм много мил,
тече ми и сопола.
Молекулата на атоми бързо се разпада,
скоростта на светлината яви ли се преграда.
Тъй и тялото ми тая скорост я усеща,
щом светлината вече е зловеща.
Ще ми се да избягам от тия прости рими,
да избягам от тях или от теб, кажи ми?
Навън е светъл ден.
Светъл? Не и за мен.
Движа ли се със скоростта на светлината,
та виждам само на мрака тъмнината?
Движа се явно, щом свидетел съм на своя разпад.
Сълзите ли?
Цял водопад.
Моите ли?
Не, светлината без мене е мрак
и ако това е, що усещам, едно цяло ли сме пак?

Не, естествено, наивен глупак.
Глупост? Лудост? Що е туй?
Туй ли? Туй е онуй.
Затвори очи и просто го чуй!




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънцето Персийско All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...