17 oct 2008, 23:30

Светлина

  Poesía
1.8K 0 7

Зловеща нощ,

дъжд вали...

смърт навсякъде пълзи.

Ухание на кръв и сълзи

усеща се през изминалите дни...

Пустиня с пясък пълна...

ветрове бушуващи напред...

страданието живота погълна

и от него изсмуква всичко наред...

Ужас в очите вече няма!

Нито болка!

Нито самота!

Останаха само предсмъртните мигове на една умираща душа!

Клетница...

Прокълната...

Осъдена на вечен копнеж.

Гробът за Теб е Раят,

отровата - божествен еликсир!

Не затвор,

а спасение те чака,

щом напуснеш таз земя.

Миналото не може да се върне,

затова Живей във вечността!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...