17 окт. 2008 г., 23:30

Светлина

1.8K 0 7

Зловеща нощ,

дъжд вали...

смърт навсякъде пълзи.

Ухание на кръв и сълзи

усеща се през изминалите дни...

Пустиня с пясък пълна...

ветрове бушуващи напред...

страданието живота погълна

и от него изсмуква всичко наред...

Ужас в очите вече няма!

Нито болка!

Нито самота!

Останаха само предсмъртните мигове на една умираща душа!

Клетница...

Прокълната...

Осъдена на вечен копнеж.

Гробът за Теб е Раят,

отровата - божествен еликсир!

Не затвор,

а спасение те чака,

щом напуснеш таз земя.

Миналото не може да се върне,

затова Живей във вечността!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...