Oct 17, 2008, 11:30 PM

Светлина

  Poetry
1.8K 0 7

Зловеща нощ,

дъжд вали...

смърт навсякъде пълзи.

Ухание на кръв и сълзи

усеща се през изминалите дни...

Пустиня с пясък пълна...

ветрове бушуващи напред...

страданието живота погълна

и от него изсмуква всичко наред...

Ужас в очите вече няма!

Нито болка!

Нито самота!

Останаха само предсмъртните мигове на една умираща душа!

Клетница...

Прокълната...

Осъдена на вечен копнеж.

Гробът за Теб е Раят,

отровата - божествен еликсир!

Не затвор,

а спасение те чака,

щом напуснеш таз земя.

Миналото не може да се върне,

затова Живей във вечността!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...