13 ago 2010, 12:40

Светлина и Мрак

627 0 1

Във вечна борба

вкопчили се две,

мрак и светлина,

до край така ще е.

 

По-малка е светлината,

но вяра я крепи,

точка насред тъмата,

иска да се освободи.

 

Но с търпението на безкрая

мракът се таи.

Точно отвъд покоя

неспирно той ще бди.

 

И може да мине време,

светлината напора ще удържа пак,

ала неизбежно идва бреме

и отново ще настъпи мрак.

 

Все пак следа остава,

показва, че не ще е дълго,

когато отново ще ни радва

надеждата на светило волно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова са различни, а не могат да съществуват едно без друго,а?
    Може би трябваше да го включа в стихотворението, но все пак в него не става дума само за Светлината и Марака.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...