Във вечна борба
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината,
но вяра я крепи,
точка насред тъмата,
иска да се освободи.
Но с търпението на безкрая
мракът се таи.
Точно отвъд покоя
неспирно той ще бди.
И може да мине време,
светлината напора ще удържа пак,
ала неизбежно идва бреме
и отново ще настъпи мрак.
Все пак следа остава,
показва, че не ще е дълго,
когато отново ще ни радва
надеждата на светило волно.
© Борислав Николов Всички права запазени
Може би трябваше да го включа в стихотворението, но все пак в него не става дума само за Светлината и Марака.