13.08.2010 г., 12:40

Светлина и Мрак

625 0 1

Във вечна борба

вкопчили се две,

мрак и светлина,

до край така ще е.

 

По-малка е светлината,

но вяра я крепи,

точка насред тъмата,

иска да се освободи.

 

Но с търпението на безкрая

мракът се таи.

Точно отвъд покоя

неспирно той ще бди.

 

И може да мине време,

светлината напора ще удържа пак,

ала неизбежно идва бреме

и отново ще настъпи мрак.

 

Все пак следа остава,

показва, че не ще е дълго,

когато отново ще ни радва

надеждата на светило волно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова са различни, а не могат да съществуват едно без друго,а?
    Може би трябваше да го включа в стихотворението, но все пак в него не става дума само за Светлината и Марака.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...