6 ago 2008, 17:29

Светлина в тунела 

  Poesía
1186 0 3

Светлина в тунела 

 

Всеки ден градях стена неразрушима,

исках да предпазя душата си ранима.

Твърде много рани преживях,

за да допусна да се порежа пак.

 Лицемерни приятели казваха, че ме обичат,

но не вярвам вече, дори да се заричат...

 

За щастие има надежда,

светлина в тунела се процежда.

Хора с чисти и нежни сърца

успяват да почувстват моята тъга.

Бавно, но сигурно стената пада,

радост и веселие в душата ми настава!

© Дарина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??