6 ago 2008, 17:29

Светлина в тунела

  Poesía
1.5K 0 3

Светлина в тунела 

 

Всеки ден градях стена неразрушима,

исках да предпазя душата си ранима.

Твърде много рани преживях,

за да допусна да се порежа пак.

 Лицемерни приятели казваха, че ме обичат,

но не вярвам вече, дори да се заричат...

 

За щастие има надежда,

светлина в тунела се процежда.

Хора с чисти и нежни сърца

успяват да почувстват моята тъга.

Бавно, но сигурно стената пада,

радост и веселие в душата ми настава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...