Aug 6, 2008, 5:29 PM

Светлина в тунела

Poetry

1.5K 0 3

Светлина в тунела

Всеки ден градях стена неразрушима,

исках да предпазя душата си ранима.

Твърде много рани преживях,

за да допусна да се порежа пак.

Лицемерни приятели казваха, че ме обичат,

но не вярвам вече, дори да се заричат...

За щастие има надежда,

светлина в тунела се процежда.

Хора с чисти и нежни сърца

успяват да почувстват моята тъга.

Бавно, но сигурно стената пада,

радост и веселие в душата ми настава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

demzzz (Карла)

Браво!!! Невероятен стих! Поздрави от мен

2009-02-18T12:15:17+02:00
Кристинчетооо (Кристина Йорданова)

Наистина прекрасен стих, но помни че дори и в бездънната пропаст има надежда

2008-09-14T15:08:55+03:00
Gloripeace (Славомир ТОДОРОВ)

"Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Надежда винаги има !!! Слушай сърцето си!

2008-09-01T23:49:46+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0