Светлина в тунела
Всеки ден градях стена неразрушима,
исках да предпазя душата си ранима.
Твърде много рани преживях,
за да допусна да се порежа пак.
Лицемерни приятели казваха, че ме обичат,
но не вярвам вече, дори да се заричат...
За щастие има надежда,
светлина в тунела се процежда.
Хора с чисти и нежни сърца
успяват да почувстват моята тъга.
Бавно, но сигурно стената пада,
радост и веселие в душата ми настава!
© Дарина Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
