Светлина в тунела
Всеки ден градях стена неразрушима,
исках да предпазя душата си ранима.
Твърде много рани преживях,
за да допусна да се порежа пак.
Лицемерни приятели казваха, че ме обичат,
но не вярвам вече, дори да се заричат...
За щастие има надежда,
светлина в тунела се процежда.
Хора с чисти и нежни сърца
успяват да почувстват моята тъга.
Бавно, но сигурно стената пада, ...