Светлина в тунела
Всеки ден градях стена неразрушима,
исках да предпазя душата си ранима.
Твърде много рани преживях,
за да допусна да се порежа пак.
Лицемерни приятели казваха, че ме обичат,
но не вярвам вече, дори да се заричат...
За щастие има надежда,
светлина в тунела се процежда.
Хора с чисти и нежни сърца
успяват да почувстват моята тъга.
Бавно, но сигурно стената пада,
радост и веселие в душата ми настава!
© Дарина Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
