13 mar 2005, 9:09

Светлоформи

  Poesía
897 0 3

1.
Зелени листи.
Kапчици разпукнати

Благословия с цвят.

 

2.

Прозрачни устни

Изворни дихания.

Сърцето пее.

 

4.

Забравен спомен.

Разбудени комини.

Прозорец свети.

 

3.

Мълчи небето.

Дъгата багри рони.

Покълва с корен.

 

5.

Танцувам с думи,

а листите са дансиг.

Писеца пари.

 

6.

Косите шепнат.

Гръбнакът е вселена

с очи планети.

 

7.

Скалисти длани.

Мечти от моска пяна.

Вълните галят.

 

8.

Вода през рамо.

Очите ми са жадни,

Наливам обич.

 

9.

Нощта притихва.

Сълзата е отроче.

Очаквам пролет.

 

10.

През град пътувам.

Шосето се усмихва.

Река целувам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятна си, изненадваш ме все по-приятно.
    "Косите шепнат.
    Гръбнакът е вселена
    с очи планети." 6!!!

  • Танцувай с думи, тацувай Йоанна, прекрасно танцуваш!
  • Отново тристишия...добре се справяш.

    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...