По асфалта капчици блестят.
Утрото лицето си пак мие
и след малко ще засветят
лъчите, които облачето крие.
Ще се ширне по небето светло
цветният лазур на този ден.
Зима е, но в стаята е топло,
и спокойно е във мен.
Може би ми някой отдалече прати
пак усмивката добра.
Може би съдбата ми отпрати
надалече моята тъга.
И усмихвам се, и сещам,
как мечти по пръстите броя.
Може би съм влюбена или обичам,
и плеяди в светлостишия роя.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Щастлива Нова Година!!!