10 mar 2008, 7:35

Светофар

864 0 0
Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.

Поделихме с теб минало неизживяно
и многото притаени въздишки.
Като акорди на замлъкнало пияно,
писмата ми проядени от мишки...

А си ги кътал ти през всичките години
и не подозирах даже и за миг,
че разминаваме се като непознати роднини,
а ти разкъсваш множеството с вик.

И си ме търсил като капчици роса
и спящи детелини в тях.
И си се молил на пръсти и боса,
да пристъпя към нашия грях.

Тук съм, на оная сляпа улица,
където още чака олющеният светофар
като лъжлива блудница, сирена,
плуваща към илюзорен фар...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...