Mar 10, 2008, 7:35 AM

Светофар

  Poetry » Love
863 0 0
Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.

Поделихме с теб минало неизживяно
и многото притаени въздишки.
Като акорди на замлъкнало пияно,
писмата ми проядени от мишки...

А си ги кътал ти през всичките години
и не подозирах даже и за миг,
че разминаваме се като непознати роднини,
а ти разкъсваш множеството с вик.

И си ме търсил като капчици роса
и спящи детелини в тях.
И си се молил на пръсти и боса,
да пристъпя към нашия грях.

Тук съм, на оная сляпа улица,
където още чака олющеният светофар
като лъжлива блудница, сирена,
плуваща към илюзорен фар...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...