10 мар. 2008 г., 07:35

Светофар

866 0 0
Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.

Поделихме с теб минало неизживяно
и многото притаени въздишки.
Като акорди на замлъкнало пияно,
писмата ми проядени от мишки...

А си ги кътал ти през всичките години
и не подозирах даже и за миг,
че разминаваме се като непознати роднини,
а ти разкъсваш множеството с вик.

И си ме търсил като капчици роса
и спящи детелини в тях.
И си се молил на пръсти и боса,
да пристъпя към нашия грях.

Тук съм, на оная сляпа улица,
където още чака олющеният светофар
като лъжлива блудница, сирена,
плуваща към илюзорен фар...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...