5 jul 2008, 0:35

Световъртеж на моето "аз"

  Poesía
932 0 0
И в сънища забравен, непонятен,той усмивка туря на лице,тя маска е, и сякаш бремеза туй мъничко наглед сърце...... Че толкова е трудно да е искренкато сред лъжци живееи в лицемерен свят се мъчинякак си да оцелее. И аз, и ти сме сякаш Тойи се крием май че като негозад маски, зад затворени стени,под купищата грим на своето его.Но кой първи ще отвори сърцето си,кой тази смелост ще има,и кой греха пред нас ще покажев пролетта на своята зима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...