Световъртеж на моето "аз"

5 jul 2008, 0:35

Poesía

687 0 0

И в сънища забравен, непонятен,

той усмивка туря на лице,

тя маска е, и сякаш бреме

за туй мъничко наглед сърце...

... Че толкова е трудно да е искрен

като сред лъжци живее

и в лицемерен свят се мъчи

някак си да оцелее.

И аз, и ти сме сякаш Той

и се крием май че като него

зад маски, зад затворени стени,

под купищата грим на своето его.

Но кой първи ще отвори сърцето си,

кой тази смелост ще има,

и кой греха пред нас ще покаже

в пролетта на своята зима.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.