5 jul 2008, 0:35

Световъртеж на моето "аз"

  Poesía
926 0 0
И в сънища забравен, непонятен,той усмивка туря на лице,тя маска е, и сякаш бремеза туй мъничко наглед сърце...... Че толкова е трудно да е искренкато сред лъжци живееи в лицемерен свят се мъчинякак си да оцелее. И аз, и ти сме сякаш Тойи се крием май че като негозад маски, зад затворени стени,под купищата грим на своето его.Но кой първи ще отвори сърцето си,кой тази смелост ще има,и кой греха пред нас ще покажев пролетта на своята зима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...