5.07.2008 г., 0:35

Световъртеж на моето "аз"

928 0 0
И в сънища забравен, непонятен,той усмивка туря на лице,тя маска е, и сякаш бремеза туй мъничко наглед сърце...... Че толкова е трудно да е искренкато сред лъжци живееи в лицемерен свят се мъчинякак си да оцелее. И аз, и ти сме сякаш Тойи се крием май че като негозад маски, зад затворени стени,под купищата грим на своето его.Но кой първи ще отвори сърцето си,кой тази смелост ще има,и кой греха пред нас ще покажев пролетта на своята зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...