Световъртеж на моето "аз"

5.07.2008 г., 0:35 ч.

Поезия

628 0 0

И в сънища забравен, непонятен,

той усмивка туря на лице,

тя маска е, и сякаш бреме

за туй мъничко наглед сърце...

... Че толкова е трудно да е искрен

като сред лъжци живее

и в лицемерен свят се мъчи

някак си да оцелее.

И аз, и ти сме сякаш Той

и се крием май че като него

зад маски, зад затворени стени,

под купищата грим на своето его.

Но кой първи ще отвори сърцето си,

кой тази смелост ще има,

и кой греха пред нас ще покаже

в пролетта на своята зима.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.