5.07.2008 г., 0:35

Световъртеж на моето "аз"

930 0 0
И в сънища забравен, непонятен,той усмивка туря на лице,тя маска е, и сякаш бремеза туй мъничко наглед сърце...... Че толкова е трудно да е искренкато сред лъжци живееи в лицемерен свят се мъчинякак си да оцелее. И аз, и ти сме сякаш Тойи се крием май че като негозад маски, зад затворени стени,под купищата грим на своето его.Но кой първи ще отвори сърцето си,кой тази смелост ще има,и кой греха пред нас ще покажев пролетта на своята зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...