5 июл. 2008 г., 00:35

Световъртеж на моето "аз"

931 0 0
И в сънища забравен, непонятен,той усмивка туря на лице,тя маска е, и сякаш бремеза туй мъничко наглед сърце...... Че толкова е трудно да е искренкато сред лъжци живееи в лицемерен свят се мъчинякак си да оцелее. И аз, и ти сме сякаш Тойи се крием май че като негозад маски, зад затворени стени,под купищата грим на своето его.Но кой първи ще отвори сърцето си,кой тази смелост ще има,и кой греха пред нас ще покажев пролетта на своята зима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...