6 abr 2007, 13:36

светъл лъч ме пречупи

  Poesía
1.3K 0 0
любовта дойде като светъл лъч от слънцето в сърцето ми,
душата ми се озари и огледа в тази светлина.
А преди мислех, че си смъртта,
но видях в очите ти любовта.
Една волна птица, която ми показа правилният път:  
твоите очи - ще ги последвам навсякъде.
Само ми помогни да намеря
пътеката към сърцето ми,
за да позная кой съм аз,
след това ми посочи пътя,
към душата ми,
да опозная чуствата си.
А аз ще ти покажа прекият път към сърцето и душата ти.
Влезни в мен като виелица,
разбъркай емоцийте ми,
докато се побъркам в любовта си към теб.
Очите ми в пламък горят,
сърцето ми в буйната топла река от  любов плава,
само не ме изпускай
с дланите си, върху мойте
да не потъна
в студеното течение,
а аз ще следвам душата ти,
ще те последвам дори в огъня,
но да не влезем в пъкъла.
Не искам да си представя живота без теб:
това ще бъде пъкълът,
студените води - течението на смъртта
за моето сърце и душа!
Не искам дори да си престава това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жицата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...