12 nov 2008, 20:29

Светът

  Poesía
668 0 0

Светът, окъпан в кръв, ме гледа,

по детски пълен със невинност.

Стреми се вечно към победа

и с някаква тъй плашеща обидност

те тъпче зверски без пощада,

те мачка грубо този свят

за някаква безстойностна награда,

че е убил едничкия си брат.

Светът се движи най-скандално

и пръска плът на килограм.

Светът ме гледа най-нахално...

На него няма да се дам,

че мачка най-добрите тоя свят.

Не гледа, че те губи безвъзвратно

и заедно с обречения град

не иска да те върне той обратно.

А ти държиш се с кървави ръце,

оковите в краката вечно носиш

и ходиш със изтръгнато сърце,

трохички от надежда просиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...