Светът, окъпан в кръв, ме гледа,

по детски пълен със невинност.

Стреми се вечно към победа

и с някаква тъй плашеща обидност

те тъпче зверски без пощада,

те мачка грубо този свят

за някаква безстойностна награда,

че е убил едничкия си брат.

Светът се движи най-скандално

и пръска плът на килограм.

Светът ме гледа най-нахално...

На него няма да се дам,

че мачка най-добрите тоя свят.

Не гледа, че те губи безвъзвратно

и заедно с обречения град

не иска да те върне той обратно.

А ти държиш се с кървави ръце,

оковите в краката вечно носиш

и ходиш със изтръгнато сърце,

трохички от надежда просиш...