Светът, окъпан в кръв, ме гледа,
по детски пълен със невинност.
Стреми се вечно към победа
и с някаква тъй плашеща обидност
те тъпче зверски без пощада,
те мачка грубо този свят
за някаква безстойностна награда,
че е убил едничкия си брат.
Светът се движи най-скандално
и пръска плът на килограм.
Светът ме гледа най-нахално...
На него няма да се дам,
че мачка най-добрите тоя свят.
Не гледа, че те губи безвъзвратно
и заедно с обречения град
не иска да те върне той обратно.
А ти държиш се с кървави ръце,
оковите в краката вечно носиш
и ходиш със изтръгнато сърце,
трохички от надежда просиш...
© Яна Всички права запазени