Светът без нас
Светът без нас - дърво без корен,
което със времето става на прах,
светът без нас - кът необзорен,
не видян, непрославен, а тъжен и плах.
Светът без нас - съдба онемяла,
от страшния огън навред ще гори,
ще гори и ще плаче, че нас ни няма
и малко по малко в дълбок сън заспи.
Светът без нас ще тъне в самота,
ще се моли на бог да върне човека,
за да има отново човешка ръка,
която си прави в света пътека.
Светът без нас - дърво без плод,
не би могъл без нас да вирее,
и няма да има такъв народ,
който по него върви и пее.
Светът без нас - птица без крила,
не лети и не може веч да живее,
но ето без нас е тъжен света,
дори и слънцето без нас не грее.
Светът без нас - увяхнало цвете,
болест би хванал страшна и зла,
събрал на всички греховете
и станал вечно черната река.
Светът е обречен без свойте чеда,
обречен да бъде красив и богат,
като корен, останал без капка вода,
като вечна пустиня и черен ад.
Картина зловеща би щял да бъде,
отломка останала в космоса той,
без смисъл създаден и без да пребъде,
във адския капан на зъл герой.
© Todos los derechos reservados