Полудял от болка и безпътица,

       човекът днес е променен.

        Бившата родина-майка

        сега е мащехата зла.

       И тясно стана родното огнище.

       Държавата ни днес е глуха,

       безучастна към чедата свои.

       Да работиш където искаш

       и каквото можеш,

       стана мисия невъзможна.

      Събрал свидетелства и дипломи,

      младежът, тръгнал към Европа,

      с надежда следва  своята съдба.

      Светът се разшири, голям е,

      за всички има място под небето.

      Свободен е да тръгне на гурбет,

      мил и драг семейство да остави,

      с надежда да успее да го храни.

      Обиди, сълзи, мъка ще преглъща,

      заветните пари за да достави.

     Там вижда свят - по-чист, по-друг,

      по-светъл  - капитализъм -

     казват, но с лице човешко.

     Приветливи, културни хора,

     по-сигурни  във своето утре,

     където с честен труд успяват

     мечтите си да сбъднат.

     А  нашата икономика пазарна,

     изграждана над двадесет години,

    напълни джобове и къщите-палати

    на личности, със нищо не блестящи,

    но с дейност, чужда на закона.

    А честният човек надява се и вярва,

    че няма винаги да е нещастен,

    че вече кризата ни отминава

     (все още в родната стъкмистика),

    поредният месия ни спасява.

    Но дай бог, забогателите нечестно

    да си платят за тъмните си сделки

    и скромните хотелчета на плажа

   дано изчезнат в дебри тилилейски.

   А който дал от зелника

   на "социално слабите",

  да се намери там, където му е мястото.

  Доброто, казват, често закъснява,

  но вярваме, че то ще победи.

   И ще търпим години, че и още,

    покорни, докато ни призоват

    във по-добрия свят.

                                       "Светът е голям, спасение дебне от всякъде" - бълг. филм